Край – начало

Точно тук, някъде между Vik и Skogar, 180 километра преди Рейкявик ме обзема усещането за Камино. Наоколо е тихо, чува се само музиката от лагерите на колелото и допира на гумите с асфалта. Идеалният момент. Имаше такива дни, когато исках моето пътуване да свърши изведнъж, но това със сигурност не е един от тях. Усещането за Камино обикновено се случва на края, когато, и ако, си дадеш сметка, че не искаш Пътят на свършва. В този момент си обещах, че също както преди 6 години ще бъда тук и сега във всяка следваща крачка. Днес моите крачки са оборотите на педалите. Имах безброй моменти, когато просто стисках зъби и карах. Но този не е един от тях. Вече доказах на себе си, каквото имах да доказвам. Завършвам физическия Път – обиколката на Исландия с колело, получавайки точно сега „онази увереност, която те прави непоклатим“, че съм успял да начертая вътрешния път в себе си, онзи, който започва тогава, когато свърши физическият. Той, също както Камино е отражение на Млечния път на Земята, отразява изминатия физически такъв, изпълнен с много усилия. Този вторият не се дава даром и е по-същественият, затова изисква грижа и труд, присъствие тук и сега с всяка крачка, с всяко завъртане на педалите.

Знам че нищо няма да се промени, когато стигна Рейкявик, и това чувство, което ме навести преди физическия път да завърши ще си остане непокътнато.

Ако въпросът е как се чувствам, то усещам се пълен и завършен като кръг, поне в конкретния момент.

Освен всички останали причини, тази беше скритата, която изплува на повърхността, след многото пролята пот.

Не го направих заради рекорда от 14 дни, нито заради „първият българин“ и т.н. В това пътуване имаше жажда за Природа, Приключение и Предизвикателство. То е също така един подранил подарък за сина ми Алекс, който когато някой ден почувства, че има нужда от истинска сила, ще може да посегне към това исландско приключение и да си вземе, колкото му е нужно.

На много места четох и чух, че пътуването в Исландия връща към себе си, прочиства, успокоява сетивата и нарежда пъзела. С кристално чистия си въздух, суровия климат и трудния физически път, с умопомрачително красивата природа, която никъде по света няма еквивалент в подобен вид, с безбрежието на пространствата си, което като коан кара ума да спре да работи и предава щафетата на сърцето, но и с разкошните Добри хора, които имах чувството, че са умишлено са събрани тук изолирани, като в капсула на човешката Доброта.

Път номер едно в Исландия ми даде всичко, за което го помолих – върна ми усещането за Камино.

В последния ден от това пътуване не можех да престана да карам. Не чувствах никаква умора от факта, че след 14 часа на седалката и повече от 160 километра пристигнах в крайната цел – Рейкявик. Часът беше точно 00:07, когато спрях пред табелата. Две седмици по-рано по това време още бях във въздуха. Не усетих еуфория, нито превъзбуждане, целият бях спокойствие. Това е, за което съм най-благодарен.

И накрая, не мога да скрия радостта си от факта, че осъществих една своя детска мечта – да представям България някъде по света. Надявам се, че съм се справил достойно.

Благодаря на всички, които ме подкрепяха и вярваха в мен, защото не ми е известно за такива, които не са вярвали, иначе и на тях бих благодарил.

Благодаря на Нетера, че видя смисъл в тази мисия и я направи възможна.

 

Сърдечни поздрави от слънчев Рейкявик.

Крум

 

6 Replies to “Край – начало”

  1. Браво Круме!!!
    Радвам се за теб, за твоите малки и големи победи над природата, неблагополучията и над себе си! Дано дълго „ти държи влага“ за по-напред…
    Поздрави и за Ками и Алекс, защото всяко такова пътешествие изисква поткрепата на близките, спокоен „тил“.
    Успех!

    1. Елинка, благодаря за подкрепата. Без приятелите и семейството нямаше как да се случи. Срещах хора, които имаха цялото време на света, можеха да прекарат в Исландия колкото месеца искат, което ме караше да съжалявам, че не съм си дал повече дни. Но от друга страна предпочитам, да имам при кого да се върна, с кого да споделя, някого, когото да „заразя“ с това, което съм преживял. Така е по-добре, по-правилно.
      До скоро, надявам се! 🙂
      Поздрави вкъщи.
      Крум

  2. Браво! Истинско удоволствие беше да четем , усетихме духа на Исландия от далече, за което благодарим!

    1. Ивче, ще има още, вече се прибрах и ще искам да попълня липсващите дни. Исландия и Пътя са още в мен. 🙂

  3. Супер! Следях приключението ден по ден 🙂 Исландия е магическо място. Желая ти връщане с по-айляшка мисия – с повече разглеждане от колкото въртене на педали 🙂 Това е една от малкото страни в които не само бих се върнал и повторил, но и бих го направил с нетърпение 🙂

    1. Благодаря, Иване! Съгласен съм с теб. Бих се върнал още утре. За съжаление времето ме притискаше, иначе и аз бих си разгледал повече. Изобщо, след като си бил в Исландия знаеш, че тук да имаш време е най-ценното нещо, колкото повече седиш в тази красота, повече те пълни. Бих направил още един Ринг Роуд на обратно, както 80 % от „колегите“ колоездачи, които срещнах. Западните Фиорди, казват, че са още по-невероятни и трудни като терен. Ще пиша още в блога, така че заповядай. 🙂
      Поздрави, Крум

Вашият коментар